Археологът проф. Николай Овчаров определи откриването на скалните олтари като главен успех на този сезон на проучванията на Перперикон. Днес наричаният „българският Индиана Джоунс” заяви, че е удовлетворен от 9-ата година на изследванията на уникалния Скален град на траките. „Трябва да градирам 3-месечния ни труд, като подчертая най-вече откриването на скалните олтари и тяхното стратиграфско определяне – хронологията им в рамките на Второ-Първо хилядолетие преди Христа, т.е. в Късно-бронзовата и Ранно-бронзовата епохи.
Ние знаехме за култовата същност на Перперикон, но именно сега излязоха местата, на които са правени самите обреди”, посочи Овчаров. Става дума за огромни, естествени скални късове, обработени отстрани, върху които са оформени самите олтари. Те са кръгли или с близки до окръжността форма, дебелината на най-големия е 2 метра. Според учените няма съмнение, че върху тях са правени огнени ритуали, което ги определя като олтари от типа бомос и ги свързва с великата Критска култура.
За пръв път в българските земи излиза подобно светилище. На този етап обаче не са разкрити керамични съдове, донесени от остров Крит. Поради това археолозите говорят предимно за тракийска култура. Гръцкият остров Самотраки се намира само на 80 километра по права линия на юг от Перперикон. За този остров се твърди, че той всъщност е форпостът, през който във Второто хилядолетие на Балканите е проникнала критската /минойската/ култура.
Така, че близостта на Източните Родопи и, в частност, на Перперикон до сърцето на минойците е насочила учените към хипотезата за връзката на културите. Освен това, преди няколко години на Перперикон беше открито и линеарно писмо „А”, характерно за минойците. Прогнозите на екипа са, че при следващите проучвания ще бъдат разкрити още олтари, освен вече намерените общо 9.
Овчаров бе категоричен, че това е най-голямото на Балканите светилище, предшествало бъдещия Перперикон. То е с обща площ от 12 квадратни километра. През този археологически сезон екипът, подкрепен от 100-ина наемни работници от близките села, е продължил разкритията от античността и Средновековието, разкопките по мощното градоустройство на Перперикон от 3-4-5 век, т.е. от Късно-Римската и Ранно-Византийската епохи.
Разкрити са нови кули на цитаделата, които някога са дали възможност градът да е бил определян от съвременниците си като един от най-мощните градове по българските земи, както и на Балканите. Близо 6 000 години на скалния хълм е съществувал живот, подчерта Овчаров. /БГНЕС
