София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
В столицата на България мъдростта е издигната на пиедестал в центъра на града. Със своите символи - лавровия венец, совата и красотата. Безмълвна Света София на големия български скулптур Георги Чапкънов е едно от всевиждащите очи на хилядолетния град. Днес столицата на България чества за пореден път своя празник - на Света София и нейните дъщери.
Нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, според християнската религия са живели по времето на господството на император Адриан. Цезарят, като научил, че в семейството царува сговор и християнско благолюбие, извикал знатната вдовица София на разпит: “Аз съм Христова робиня, а моите деца обрекох на нетленния жених – Божия син”, отвърнала римлянката. Предали вдовицата и щерките и на езичницата Паладия, която ги увещавала три дни да се откажат от вярата си. След като не успяла да изпълни задачата си, Адриан наругал езичницата и наредил на палачите да подложат на страхотни мъчения децата.
Смятал, че като види страданията им, майката сама ще се откаже от вярата си и ще помоли за милост. Едно след друго момичетата били подлагани върху нажежените решетки, потапяни в гореща смола и бити с пръчки, накрая ги обезглавили, а София останали жива, за да се терзае от загубата на децата си, което било по-силно от телесно страдание. Майката погребала децата си на висок хълм край Рим и три дни останала на гроба им. На четвъртия предала Богу дух. Мощите на четирите светици днес почиват във Франция.
Празникът на София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов най-тържествено се празнува от именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора. Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…".
В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка. /БГНЕС
